v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 false false false false EN-US X-NONE X-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0in 5.4pt 0in 5.4pt; mso-para-margin-top:0in; mso-para-margin-right:0in; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0in; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family:"Calibri","sans-serif"; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family:"Times New Roman"; mso-bidi-theme-font:minor-bidi;} Според ново изследване на Британския съвет за икономически и социални изследвания (ESRC), човешкият мозък не само, че не обработва всяка дума, която прочетем или чуем – но дори не забелязва ключови думи, които могат да променят смисъла на цялото изречение. Къде следва да бъдат заровени оцелелите след самолетна катастрофа? Ако вече обмисляте какви биха били най-подходящите места за заравяне, не сте единствени. Учените са открили, че около половината от хората, на които е зададен този въпрос, отговарят все едно са били попитани за жертвите, а не за оцелелите. Причината изследователите да са толкова заинтригувани от неспособността на хората да забелязват думи, в които всъщност няма логика, или така наречените „семантични илюзии”, е фактът, че те опровергават традиционните модели на обработване на езика – според които, за да разберем дадено изречение, ние анализираме дълбоко всяка отделна дума в него. Противно на горното, семантичните илюзии дават категорични доказателства, че начинът, по който възприемаме и обработваме речта, често е повърхностен и непълен. Професор Лютолд от университета в Глазгоу провежда изследване чрез електроенцелографии (ЕЕГ), за да разбере какво се случва в човешкия мозък, когато той обработва изречения, съдържащи семантични илюзии. Чрез анализ на мозъчната дейност на участниците при четене или слушане на изречения, съдържащи трудни за откриване семантични „аномалии” – думи, които пасват на общия контекст, въпреки че всъщност нямат смисъл – изследователите откриват, че когато даден участник бива „заблуден” от семантична илюзия, мозъкът му дори не забелязва въпросната дума, която не е на място. Анализите на мозъчната дейност са разкрили и друг (бел. прев. – бих казала, отдавна известен на всички ни и очеваден) факт, а именно – че сме по-склонни да обработваме речта по подобен повърхностен начин в условията на по-високо когнитивно натоварване – тоест, когато съответната задача, пред която сме изправени, е по-трудна, или когато правим няколко неща едновременно. За да се уверим, че изпращаме правилното послание, можем да използваме няколко трика: “Когато дадена дума е подчертана по някакъв начин, ние я обработваме по-задълбочено. Затова, например в новинарска статия по-важното може да бъде с различен шрифт, за да е сигурно, че читателят ще го забележи”, казва професор Лютолд. Начинът, по който строим изречението, също може да помогне да се избегнат недоразумения. „Добра идея е важната информация да се сложи в началото, защото като цяло сме по-склонни да пропускаме необичайни думи, когато те са в края на изречението. Също така използването на активна конструкция на изречението, като например „Боб изяде ябълката”, защото правим много повече грешки, ако отговаряме на въпроси относно изречение с пасивна конструкция – в случая „Ябълката бе изядена от Боб” (бел. прев. – играта на думи тук е съвсем случайна, поради използваното в оригиналната статия име:) Откритията от изследването също така препоръчват да избягваме да правим няколко неща едновременно, докато четем или слушаме важна информация: „Например, когато говорим с някого по телефона докато шофираме, или пък когато вършим домакинска работа, докато слушаме новините, това може да доведе до по-повърхностно обработване на чутата информация”, споделя професор Лютолд. Е, това последното може и да е препоръчително, но в днешния забързан свят, в който все не ни стига времето за нищо, все по-често ни се налага да правим няколко неща едновременно, за да „сколасаме” с всичко, както се казва. Приятен уикенд на всички – и нека ангажиментите и задачите са по-малко, за да не се налага да съчетавате изпълнението им! Източник: Our Brains Often Fail to Notice Key Words That Can Change the Whole Meaning of a Sentence – Science Daily