Без съмнение познавате хора със зависимости... Всеки е в плен на някакъв порок. Някой не може да откаже на блокче шоколад или парче вкусна пица. Друг просто не може да изкара и час, без да припали една-две цигари. Трети не може да се откаже от чаша бира с приятели. Редно е да споменем и тези, които не излизат от Интернет, или онези, които не спират да подсмърчат на последния хитов турски сериал, а също и онези, които са в плен на наркотични вещества... Има всякакви зависимости. Но сега ще говорим за друг "порок", а именно - неистовата любов към четенето. Не става въпрос за изчерпателното изчитане на новините в сутрешните вестници, докато си пиеш кафето. Нито пък за прочитането на интересните статии във Фейсбук, Туитър и всички подобни социални мрежи. Говорим за онези "болни" хора, които просто не могат да живеят без удоволствието от прочитането на една интересна и съдържателна книга. Нещо повече, те не просто четат всичко и по много, но и изпитват чувство близко до екстаз, докато се наслаждават на поредната фентъзи сага на Джордж Мартин, или на последната излязла сърцераздирателна любовна драма на Сидни Шелдън, или се прехласват по най- новия бестселър на Стивън Кинг или Дан Браун. Да не забравяме и онези, които никога не изневеряват на Реймънд Чандлър и Джон Гришам.Изобщо книжния пазар напоследък в България е доста богат и е истинска манна небесна за книгоманите. Вероятно и вие познавате такива личности, макар че някои от тях доста добре се прикриват зад маската на глуповат и простоват балкански субект, защото напоследък не е много престижно да си умен или ерудиран, ако нямаш в добавка Мерцедес - последен модел или хотел на брега на морето. Не защото е вредно, но ценностната система на хората в днешно време е дотолкова изкривена, че никой не гледа сериозно на изказванията на човек, който не е достатъчно "подплатен" финансово. Неслучайно си имаме и поговорка за това: "Ти пари ми дай, а не акъл, аз акъл си имам". А би било добре да се възползваме от съветите на тези хора, които са придобили знанията си от хилядите прочетени страници, ако не ни пречеше собствената ни висока самооценка за това какво знаем и колко можем. Би било чудесно да приемем наготово идеите им, защото тяхната страст към книгите им е дала мъдрост и знания, които са плод на сладко-горчивия опит на онези, които са ги написали. Някои от "четящите" хора са доста успели, като американския президент Бил Клинтън, който е прочел над 300 книги за краткия си престой в Оксфорд. ... Прочети цялата статия ТУК