От както свят светува, хората винаги са настоявали да миришат приятно. Правенето и приложението на парфюми стартира от древността, в наши дни вече e трансформирало в печеливш бизнес, удовлетворяващ необходимостта на потребителите на парфюма в неголяма стъклена шишенце.Според латинския начало на думата „парфюм“, изразява буквално „чрез дим“ (“per”-за и ”fumus”- дим) се има предвид процес на окадяване с даден вид уханно материал. Парфюмът представлява субстанция, което ароматизира на основата на алкохолни съединения или техни водни разтвори. Включва в себе си голяма натрупване на ароматни масла (предимно розово) както и множество растителни, животински и химически субстанции. Като разтворител се използва висококонцентриран спирт (традиционно над 94,9%).Етимологичното същина на словото „парфюм“ не е случайно. От едно време, преди повече от 4000 години, когато в Месопотамия е открит тамянът, вмирисването на кислорода в жилищата на състоятелните от богатите слоеве на съществата се е получавало именно при одимяването на тамян. Излъчвали са се нюанси, които също били ползвани и в религиозните места и при изпълнението на разнообразни обреди. По онова време от миналото египтяни опушвали разнообразни видове растения, листа, цветя и дървесини (кори, клони), мокрели ги ги в растително масло или вода и измазвали телесата си. Постепенно добиването на уханни течности се трансформирало възможно и на по-бедните класи на населението, се в масово явление и освен в религиозните обреди, египтяните искали да ги ползват при миене като киснелимокрели телесата си си в благовонните масла. Парфюмите се превърнали в забележително важна част от житието в Месопотамия, че дори след смъртта на човек, са били постявани в гробницата му. Като примери за най-общоизвестен ползватели на парфюми по това време, могат да се споменат Клеопатра и Нефертити, които предпочитали да се мият в уханни масла.Времето в Месопотамия бил достадобър за запазването на парфюми. Съдинките, в които са се съхранявали ароматите били изключително качествени, създадени от абанос, стъкло, алабастър, камък, порцелан и дори злато. Там се пазели миризмата на пипер, джинджифил, сандалово дърво, внесени от Индия. Хората схванали колко са нужни за тях, как различните аромати действат на настроението и здравето.До Средновековието парфюмите се създавали от смачкването на прах на цветя, дървесини и други, смесвани са с масла или са изгаряни както на тамяна. После арабски химици създали процес на извличане на масло директно от цветята. Това станало в революционно находка и в наши дни то се нарича етерично масло и стои в основата на сегашните парфюми. Първият успешен опит бил с роза и до днес тя е най-популярна елемент в изработката на парфюми.През Ренесанса парфюмите станали доста познати, покупко-продажбата с тях процъфтявала. Докато някои общества са ги употребявали по време на баня, в други общества (дори и кралски), те са се използвали за скриване на вонящи аромати.В днешно време добиването на парфюми продължава да се основава на добиването на уханните масла предимно от растителни източници. Това което търпи по-бурно развитие е промяната в вида на малката стъклена шишенце. Нейната атрактивност е много важна част от тази сфера.В заключение следва, че парфюмът е от изключителна важност в социалното общуване както в наши дни така и от едно време.