Когато бях на 5 години ме заведоха за първи път на Витоша. Общо взето от тогава ме водеха предимно и всена Витоша, а за Люлин планина само чувах и я гледах по картите. Съвсем по детски си я представях катонякакъв враг на Витоша, пък и нали е някаква по-малка от нея злорадствах и я гледах от високо. Да, ама в пети клас ме заведоха от училище да караме ски на хижа Бонсови поляни и само мигах и се чудехкак може да е толкова хубава пистата и да е толкова весело........ Така са децата, трябва да видят и да пипнатвсичко директно. След това разбира се се разходих по цялата планина и открих и старата гора с дървета отприказките и широките сенчести алеи, и панорамните гледки, до които се стига бързо защото планината си енаистина малка.Сега вече като възрастен имам щастието да живея в Люлин планина. И въпреки всички промени в нашияпроклет свят, тук нещата са си като замръзнали..... Е има някакви промени, почти не се поддържа нищо, но товане е толкоз болка за умираме. Сякаш другия, лошия свят минава покрай теб.