Ролята на изобразителното изкуство за развитие на емоционалните преживявания на учениците от началното училище от списание „Начално училище“ гл. ас. д-р Димитър Балкански ШУ “Епископ Константин Преславски”   През периода на начална училищна възраст кръгът от обектите на детското внимание се разширява, представите се обогатяват, натрупаните умения и знания стават предпоставка за художественото възприемане на действителността на едно по-високо ниво. Това е периодът на преминаването от света на детските игри, интереси и мечти към сложния и противоречив свят на качествени промени в житейския опит, в естетическите и в нравствените прояви на подрастващите. Особеностите в развитието на учениците, настъпилите промени, могат да се отнесат до четири главни области – начин на мислене, психическо развитие, естетически критерии за оценка на действителността и изкуството, образно отражение (грамотност и изразителност). По това време завършва и един етап от художествено–естетическото развитие и изобразителната подготовка на учениците. Развитието на емоционалната сфера на учениците от началното училище се характеризира със следните тенденции: преодоляване на импулсивността, т.е. съзнателно въздържане на учениците от непосредствени емоционални импулси под влияние на усвоени правила на поведение и осъзнати изисквания; бърза смяна на емоционалните реакции под влияние на ситуацията, което води до неустойчивост в поведението им; диференциране на емоционалното отношение и възприемчивост към различни страни от действителността и поява на предпоставки за развитие на нравствените, естетическите и интелектуалните чувства; постепенна социализация на чувствата и преживяванията, които се предизвикват от социални мотиви – похвалата, положителната оценка, стимулират чувството на радост и емоционална удовлетвореност. По-висш израз на социализация на чувствата е развитието на типичните социално-нравствени преживявания: симпатия, съчувствие, съпреживяване, приятелство, които се проявяват в процеса на обучението при възприемането на разкази и романи за деца, театрални спектакли, филми, произведения на изкуството – обстоятелство, пряко свързано със специфичното обучение на учениците и натрупването на съответен емоционален опит; проява на преживявания в резултат на собственото им мотивирано поведение или положителна оценка на продукцията от тяхната художествена дейност – удовлетворение, радост, задоволство и т. н. Във всяко изкуство емоциите изпълняват и имат основна и решаваща роля. Невъзможно е явленията от действителността да бъдат пресъздадени по извънемоционален, единствено рационален път, както е невъзможно по този начин да се възприеме заложеният в художественото произведение замисъл. Терминът емоция произтича от латинската дума “emoveo”, което означава вълнение, потресение. Eмоциите са особена група психични процеси и състояния, свързани с инстинктите, потребностите и мотивите на човека. Те отразяват значимостта на явленията за жизнената дейност на личността и постоянно оказват влияние върху тази дейност. Емоциите възникват винаги при конкретни поводи, т.е. те са конкретни, ситуативни и поради това са безкрайно разнообразни. Емоционалните преживявания и чувствата на децата играят важна роля в живота им, в тяхното поведение, в начина на общуване, в познавателната и практико-изобразителната им дейност. В обучението по изобразително изкуство те изпълняват ролята на мотиви в процеса на възприемане и изобразяване на обекти и явления от действителността, при разглеждането и анализирането на достъпни за възрастта на учениците произведения на изобразителното изкуство. В някои ситуации емоционалните преживявания доминират над останалите мотиви и стимулират активността на подрастващите за изява на творческото начало в изобразителния процес. Без наличието на емоционално отношение към предмета на изобразяване, без създаване на емоционално-творческа атмосфера в обучението по изобразително изкуство, не може да се очаква от учениците интерес и желание за работа, което се отразява на качеството на техните творби.