Работех в Плевен и живеех там на квартира. Магазинът, в който продавахзатвори. Останах в града известно време, за да търся нова работа, но тъй като ненамерих, бях принудена да напусна квартирата – нямах възможност да плащам.Родителите ми никога не са се грижили за мен, не очаквах да го направят и сега,когато вече минавам 30-те години. Потърсих ги само с молбата да ми позволят да сенанеса в къща в близко село до Плевен, където някога живееха баба ми и дядо ми (бяхастрахотни хора!).Не я ползваха за нищо и ми дадоха ключа. Още същата вечер с автомобила наприятелка пренесохме част от багажа там, но мястото отдавна не беше обитавано и неможех да остана да нощувам. Отседнах при Таня в града, а на следващия ден тя отновоме закара в селото. Останах, за да оправя новия си дом.Бях доволна, че има къде да живея, докато си намеря нова работа. Притеснявахсе малко, че почти не познавам хората тук, но все пак се надявах, че пребиваването мище е за малко, докато заработя пари и наема нова квартира.Започнах да разтребвам старите вещи и да нареждам своите, а тогава започна иужасът! Още от първия кашон, който отворих, изскочи мишка. Толкова се уплаших!Имам голяма фобия от тези неприятни гризачи. Разтреперана изтичах на двора.Изпуших една цигара и се мъчех да се успокоя – може би мишката е била само тази…Събрах кураж и влязох, за да продължа разчистването. Множеството прояденикартони бяха ясно доказателство, че ужасната мишка не е единствената в новия миДокато чистех неколкократно видях мишки или ми се струваше, че чувамстъпките им. Когато влязох в килера, за да потърся дюшек за старото легло на баба,на което планирах да спя, явно подплаших гигантски плъх, той ме ухапа и веднага сескри. Уплаших се много – както от животното, така и от болката, от това че съм сама иот опасността от зараза.Отново потърсих помощ от Таня. Плачейки й разказах какво се е случило и ченяма да живея тук.Тя е помолила да я освободят от работа и дойде да ме вземе с колата. Закараме в болница в Пловдив. Един много лъчезарен лекар ми постави нужната инжекция,като през цялото време ме успокояваше. Винаги ще съм му благодарна – не само заинжекцията и позитивизма, но и за безценния съвет, който ми даде.Посъветва ме да си купя Електронен уред за борба с гризачи.Споделих, че имам финансови затруднения и не мога да си го позволя, но той ме увери,че е евтин и много ефикасен.Най-ниска цена за този уред намерих във Vipo.bg.Ползвал го на вилата си.