Категории

Препоръчваме

Линк Директории

Реклама

Статистика

  • Активни: 24155
  • Чакащи: 149
  • От днес: 0
  • Статии: 100
  • Категории: 15
  • Подкатегории: 60

Date Added: October 19, 2008 12:54:25 PM

Финансовата криза и алтернативните енергийни източници

Интересът към кредитите за енергийна ефективност може да се засили Финансовата криза, която се развихри след колапса на Lehman Brothers, само добави към вече съществуващите тревоги за бъдещето на света. Незабавното й въздействие върху кредитните пазари и цените на жилищата доведоха до усещане за спешност, което донякъде измести от фокуса някои от другите основни страхове за бъдещето на планетата. Докато само преди месец глобалното затопляне и поскъпващите храни и енергия бяха в центъра на вниманието на политици, анализатори и обществеността, днес изглежда, че тези теми изпадат на заден план. Лошото е, че това се случва точно преди срещата на ООН в Копенхаген, насрочена за декември 2009 г., когато трябва да се приеме нов план за борба с промените в климата. Правителствените помощи, отпускани за закъсалия финансов сектор, са само едната страна на монетата. И без това натежалите бюджети сега трудно ще отделят повече пари за подкрепа на нови технологии за разработване на възобновяеми източници на чиста енергия. Може би още по-значим фактор обаче е неизбежното затягане на кредитните изисквания, което може да се отрази не само на глобалните усилия в тази насока, а по-конкретно и на България, където вятърните и слънчеви генератори се поощряват с преференциални кредити с 20% субсидия. Засега у нас няма признаци за пряко влияние върху тези индустрии, но според много анализатори, всичко зависи от това доколко глобалната криза ще ощети и родната икономика. Въпреки че негативния ефект няма да е пряк, покачването на лихвите по кредитите и спадът на чуждестранните инвестиции може да спънат развитието на алтернативната енергия. В очакване на по-слаб ръст на глобалния брутен вътрешен продукт, котировките на традиционните горива на световните борси започнаха да падат, което може допълнително да обезкуражи инициативите в тази сфера. От друга страна обаче, специално за България е актуална темата за поскъпването на газта – тенденция, която засяга пряко не само индустрията, но и отделните домакинства. В опит да спестят от сметките, все повече потребители може да се насочат към кредитните линии за енергийна ефективност. Този вид целеви заеми се отпускат по програмата на Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР) и Агенцията за Енергийна Ефективност и могат да се използват за покупка и монтаж на дограма, газови котли, отоплителни уреди котли и печки на биомаса, слънчеви колектори за топла вода, както и термопомпени системи за отопление и климатизация. Както при кредитите за изграждане на вятърни централи и фотоволтаични системи, и тук потребителите могат да се възползват от 20% субсидия, стига общата финансова подкрепа да не надвишава определена сума, която при Обединена българска банка например възлиза на 1662 лв. Конкретните условия по този вид заеми при различните трезори имат леки различия, и домакинствата, решили да спестят от бъдещите си битови сметки, като вложат средства за постигане на по-висока енергийна ефективност, могат да се ориентират като се насочат към кредитен консултант или да кандидатстват директно в банковите и кредитните институции чрез специализираните електронни портали като bgwebcredit.com. Според някои анализатори, финансовите сътресения може да окажат дори положителен ефект на борбата срещу климатичните промени в глобален мащаб. Консултантската компания McKinsey & Co. например коментира, че вместо да се влагат пари в нови и все още недоказано ефективни технологии, ще се засили интереса именно към по-дребни проекти с ясна бъдеща полза – като изолация на сгради, горивна ефективност на моторните превозни средства, по-внимателен подбор на осветителните тела и климатиците в жилищата и офисите. При този вид инвестиции, тяхната ефективност е ясно демонстрирана от съкращаването на разходите за енергия. За съжаление, други политики, чието разработване изисква повече средства, може да изостанат на заден план – включително изграждането на офшорни вятърни електроцентрали, геотермални системи и рафиниране на био-горива. Комисията към ООН, занимаваща се с проблемите на глобалното затопляне изчислява, че разходите за забавяне на последиците от климатичните промени се равняват на едва 0.12% от световния вътрешен продукт до 2030 г. Според президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, европейският план за ограничаване на емисиите, причиняващи парниковия ефект и програмите за промоциране на възобновяеми е



Моят профил

Реклама

HashFlare