Историята на преносимия часовник води началото си от 1400-те и ранният 16-и век, когато механичното инженерство достига до там, че вече позволява създаването на прости устройства с пружини. Използвайки изобретяването на пружината, германският изобретател Петер Хенлейн най-после успява да създаде часовници, които не изискват махало и тежести за източник на енергия. Това изобретение води до раждането на първата вълна от малки преносими часовници, които в началото са носени като медальони или на верижка около врата. До 1524г Петер произвежда преносими часовници редовно, което позволява на неговите иновативни дизайни да се разпрострат из Европа през остатъка от 16-и век. Ранните модели на задвижваните от пружина часовници били кръгли (често яйцевидни) и обемисти, но с появата на винтовете през 1550-те години, те започват да придобиват по-плоска форма, наподобяваща днешната. Друго отличителна черта на тези първи модели е липсата на стъкло – единствената защита от външни влияния било месингово капаче. 1675 е годината, когато идва нова мода – джобните часовници, които били достатъчно малки, за да се носят в джоба, а не като медальон. Тази мода е въведена от Чарлз II, английския крал, който популяризира новият начин на носене на часовници из цяла Европа и Северна Америка. До тогава вече навлиза и стъклото на циферблата, а джобните часовници се превръщат в луксозни аксесоари и се радват на много внимание от модните дизайнери и иноватори. Единственият недостатък на часовниците, правени през 1750-те бил липсата на точност – те често губели по няколко часа на ден. С въвеждането на специален спусков механизъм променя това и часовниците вече изоставали само с минута или две през деня. Това подобрение най-после позволява въвеждането на стрелката за минутите, която липсва при предните модели. След 1820г, този механизъм става стандарт при производството на всички часовници (който е непроменен и до днес), а през 1857г е създаден първият джобен часовник от стандартизирани части. Задвижвани от индустриалната революция, подобни часовници заливат обществото в Европа и Америка, позволявайки на всеки да си купи евтин, издръжлив и точен часовник. През 1865г компанията American Watch Company вече произвежда по повече от 50 000 надеждни часовника и скоро други компании се нареждат до тях. Между 1880 и 1900г се наблюдават опити да се стандартизира времето, не само за създаването на часови зони, но и заради все по-голямата нужда от прецизно измерване в науката и системата на градския транспорт. До настъпването на Първата световна война, джобните часовници излизат от мода, след като силно умалените ръчни часовници стават популярни.