Maria Asenova

Описание: Бях на петнадесет години, когато леля Ванга ме откри. Бях отишла в Петрич с мои роднини, които имаха болно дете. Братовчед ми и майка ми останах отвън, а ние със съпругата му влязохме при нея. Леля Ванга поиска захарта от кака и двете започнаха разговор за болното дете. През това време аз се свих в един ъгъл, доста уплашена от външния й вид - с тъмни дрехи, сляпа, от очите й течаха сълзи. Начинът й на разговор също много ме уплаши и аз почти се вцепених. Не смеех да гъкна. Свита в ъгъла, исках този разговор да свърши колкото се може по-бързо и да си тръгнем, без да я питам нищо. След като братовчедка ми приключи разговора с нея и се накани да си тръгне, леля Ванга я попита: "Има ли още някой там?" Аз изтръпнах и смалена, смалена се опитах да отроня едва-едва: "Ми, лельо Ванге, аз... ми нещо да ми кажеш..." И тя започва с думите: "Какво ке ти кажам аз! Ти ке можеш повеке от мен, повеке от мен ке знаеш. Че ти сичко си знаеш!"

Категория: Лични страници: Блогове

Публикуван от: Maria Asenova на September 24, 2013 01:15:49 PM
Посещетия: 2